интересно е какъв ще се окаже джеф, ама разказвачът е наясно със себе си, понеже пише от дистанция на времето а иначе, човек докато е във вихъра на събитията има проблясъци, ама са точно проблясъци … после угасват и се забравят

Джеф ме огледа преценяващо.
“Моля те, продължи. А аз ще гледам да контролирам скептицизма си.”
“Можеш да си толкова скептичен колкото искаш, Ед. Но ако искаш просто да си го изкараш…”

Иначе.. почнах да се съмнявам в честните намерения на Джеф.
Засега проповядва такива обикновени неща, с такъв ‘been there, done that’ тон, че по-скоро ми звучи самотен и неразбран, отколкото днешния Буда.
Трудно ми е да се идентифицирам и с главния герой, който гледа на нещата твърде ясно и логично, за да е в такава вътрешна безизходица. Ако той си съзнава проблемите, по описания начин, не значи ли това, че вече почти ги е решил?

Ама ще се въздържа от краен коментар засега - нека видим какво ще ни поднесе книгата занапред.

И благодарим за положения труд!